30 март 2024

Мир! Сега и завинаги!

 

78 години след прословутата реч на Чърчил във Фултън – символично, почти в същия студен мартенски ден – полският премиер Доналд Туск се обърна към хората от бивша Европа с още една реч: „Времето на щастливото спокойствие свърши. Следвоенната епоха приключи. Живеем в нови времена, предвоенна епоха“.

Не е зъл този, който споделя новината за една ужасна ситуация. Зъл е онзи, който се става за идеолог на ужасната ситуация.

От нас зависи времето, в което живеем. Нека не позволим нашата епоха  парализа в очакване война, а епоха на борбата за мир.

Кой може да твърди, че Имануел Кант е бил глупав идеалист, планиращ вечен мир?

Не е нито глупост, нито идеализъм днес, в един по-интелигентен и по-богат свят да планираме още по-сериозно желания за нас и децата ни, естествения за човека на бъдещето вечен мир.

Но сега, през 2024 г., това не е вдъхновяваща философска задача, а спешно политическо и обществено предизвикателство на живот и смърт.

Затова:

 

Призив

Хора!

На борба за мир!

Сега, веднага, и докато каузата на мира надделее в целия свят!

Нека не се задоволяваме с един официален ден на мира в годината и с един Великденски марш за мир.

Нека всяка неделя бъде ден на борбата за мир, с милиони мирни маршове във всяко населено място.

Намерете и създайте местни инициативи!

Включете колкото се може повече честни хора в борбата за мир!

Намерете и създайте символи на мира!

Между другото, за символът на борбата за мир добре би могла да служи латинската буква P (Pax, т.е. мир)!

* * *

През последните векове мотото на националноосвободителното движения беше „Patria o muerte!“ („Родина или смърт“).

Днес човечеството е принудено да избере: „Paz o muerte!“, което означава Мир или смърт!

движение на Света в промяна

 


* * *

03 октомври 2022

Изход за света

 

Според Движението на Света в Промяна е трагичен пропуск от страна на света, че не е намерил изход от руско-украинския въоръжен конфликт веднага в първите му дни.

Няма съмнение, че този исторически пропуск сега обрича два братски народа на дълга война, а света на тежки кризи и угрози.

Междувременно всичко се прави, само реален изход не се търси. Напротив, най-важните участници задълбочават конфликта на местно и глобално ниво, провокират се и се изнудват взаимно, престъпно рискувайки истинска ядрена световна война. А едновременно с това враждуващите лагери засилват манипулацията на хората, засилват омразата, която трови всичко.

Може да се чака чудо, като например „смяна на режима“ в едната или от другата страна, която може да реши локалния конфликт, но не и глобалния, прехода от еднополюсен свят към многополюсен. Затова е абсолютно необходимо да се открие нов световен конгрес, подобен на Виенския конгрес през 1814 г. и конференцията в Дъмбартън Оукс през 1944 г., с подобни цели: реформиране на ООН, забрана на ядрените оръжия и в дългосрочен план отварянето на път към създаване на световно правителство.

Това ще бъде огромна и трудна задача, която със сигурност може да бъде изпълнена само в няколко кръга от преговори. Отговорните мислители и учени са длъжни да осигурят интелектуалната подготовка на това историческо начинание. То разбираемо би изисквало и едновременно улеснило приключването на украинския конфликт.

 



* * *

 

11 септември 2022

Една изключителна книга

 

Замърсяването и на природната и на духовната среда е фатална заплаха за цивилизацията ни.

Прочистването от това замърсяване трябва да започне с реабилитацията на хуманните комунистически идеали, вдъхновявали хората от хилядолетия.

Една биография ни помага да почувстваме тази проста истина.

Поръчай книгата отпечатана (18 лева) или в електронна форма (9 лева), чрез формуляра за контакт тук вляво, или с писмо адрес: angel@apeva.art

Цялата цена е дарение за Фондация ВИА.

 


* * *

02 юли 2022

Чуй, свят!

 

Животът ни тече в една огромна пирамида-лабиринт от сгрешени пътища. Едни се чувстват в трагична безизходица, други без колебания следват своя избор.

„Аз направих своя цивилизационен избор“ – казва един протестиращ младеж на тв-репортера. Сигурно нещо подобно са чувствали онези африкански младежи, които за няколко стъклени топчета са се качвали на корабите за Америка.

Не може да се отрича, че западна Европа и Северна Америка натрупаха за последните триста години огромна цивилизационна преднина, но с това има два съдбоносни проблема.

Първо тази преднина беше натрупана на гърба на цялото човечество, от заблудените африкански младежи до ливърпулските пролетарии. Милиарди жестоко, често до смърт експлоатирани същества по целия свят.

Другият проблем е, че това така неморално плячкосано предимство не води към вечно мечтаното и единствено достойно за човека мирен свят на реда, свободата и справедливостта, а към някакъв безумен Дисниленд и то точно над входа на ада.

Накъде? Да чакаме един нов спасител да дойде и да ни покаже посоката? Или да почнем да мислим?

Ти готов ли си да мислиш?

 



* * *