За програмата на ДСП 1.

 

Движението на Света в Промяна (ДСП) е духовно движение, основано на разбирането на света и човешката цивилизация. Това разбиране е изложено в книгата Цивилизацията и служи за основа на дейността на движението. Но движението разполага и с обширна програма за действие във всички области на живота, на всички нива: световно       европейско, национално, индивидуално.

Движението, родено в края на 20-и век в Унгария има и дълбоки български корени, тъй като създателят му, Тодор Симеонов е роден и израснал във Варна, в семейство на възрожденци и прогресивни личност от няколко поколения.

Така това движение сега е шанс да се започне нещо ново, което изведе страната от задънената улица на промените от типа „не това искахме“. Но това вече не е чисто и просто една задънена улица, а блато, което може да погълне съдбата на страната ни.

Задачата е почти мисия невъзможна, но който милее за родината си, не може да се примери с такова пораженско отношение. Моралът ни, чувството ни за отговорност – включително към самите нас, трябва да ни накара да се събудим за решителни и разумни действия. А те в много отношения трябва да бъдат не само мирни, но и радикални, революционни.

Нищо не помага нито шушукането по кръчми, нито крещенето по улични протести. Трябва нещо друго: рационална критика, но най-вече рационална креативност: намиране на рационални решения труд, когато трябва, самоотвержена борба.

Много от това, което ДСП предлага може да изглежда странно или направо несъобразно с наследените стереотипи. Новите неща се приемат трудно – или изобщо не се приемат от хора със закостенели възгледи, дори ако те са между най0шумните критици на съществуващото. С това трябва да се съобразяваме, но грешка би било тук да се правят опортюнистични компромиси. Именно за това на движението са необходими хора с отворени сърца, с млад дух, морално мотивирани, верни и всеотдайни.

* * *

 

Пионери и апостоли

 

Да бъде пределно ясно: по настоящем Движението на Света в Промяна (ДСП) не е формална, регистрирана в Агенцията за записване организация, още по-малко е политическа партия с правомощия за пряко участие в политически избори. Това не е на дневен ред, не е цел и най-важното: не е нито пречка, нито недостатък за движението в изпълнение на мисията му.

Но как тогава да се действа?

Това е, което заедно трябва да експериментираме.

За ДСП е важна изходна точка, че партиите и организациите от стар тип не служат на народа и неговото народовластие. Те неизбежно се превръщат, независимо от първоначалните си, евентуално благородни намерения в бюрократични и опортюнистични организации, нерядко истински тайни дружества с единствена цел да овладеят държавата.

Политическите организации от нов тип би трябвало да бъдат преди всичко гъвкави, дори чисто и просто виртуални идеологически рамки за самоуправлението на народа.

Как трябва да стане това на практика – при това в България, при това в 2021?

Опит по света вече има, самото движение също разполага с идеи и предложения, но сега най-важното е да намерим първите сто пионера на този експеримент.

Казвам пионери, т. е. хора, които пробиват път. Но могат да се явят и апостоли, т. е. хора, които се учат.

А учение си имаме.

Вяра в човека!

Вяра в знанието!

Вяра в труда!

Вяра в общността!

Вяра ва радостта!

* * *

 

Да станеш врата

 

Движението на Света в Промяна (ДСП) е духовно движение с история и със стабилни основи.

„Първо те игнорират, после ти се присмиват, после се борят срещу теб и после ти побеждаваш.” – сподели житейния си опит борецът за нова Индия Махатма Ганди. Всички малки и големи духовни движения, така и ДСП минава по подобен път.

Важното е да сме винаги готови за служба, да сме готови да се превърнем във врата към едно по-добро бъдеще.

ДСП е готово. Народът на многострадална България е свободен да реши: ще отвори тази врата, която му предлага ДСП.

На изборите на 14 ноември гласувайте за кандидатите, поддържани от ДСП, а ако при вас няма такъв кандидат, не гласувайте!

Целта е кандидатите, поддържани от ДСП да съставят правителство и да изработят една нова конституция.

И още нещо много важно: кого ще поддържа ДСП в най-голяма степен от теб зависи.

Следи съобщенията ни, мисли, действай!

ДСП няма какво да губи, няма какво да печели.

Народе, ти имаш какво да губиш, има какво да спечелиш.

* * *

 

Песен за Ганди

 

 

Exclusive: Gandhi Jayanti Special Song | Bande Mein Tha Dum

* * *

Глобален геополитически поврат

  

Тези дни (началото на септември 2021) научаваме за споразумението между САЩ, Великобритания и Австралия за осигуряване на ядрени подводници на Австралия.

На новината Пекин веднага и твърде остро реагира, а Франция, като търговски особено чувствително ощърбена, отзова посланиците си във Вашингтон и Канбера. Започват да се чуват загрижени мнения и от Брюксел.

За какво става дума? Отдавна е известно, че между „петте“ англосаксонски страни: САЩр Канада, Велисобритания, Австралия и Нова Зеландия съществува много тясно и „много тайно“ сътрудничество в разузнаването, фокусиращо върху общото и тотално подслушване на света. Естествено такова сътрудничество не може да работи без пълна политическа и идеологическа хармония. А тя е дадена и има изключително стабилни основи, които никакви позволени от демокрацията местни авантюри не биха могли да разклатят.

Но ето, идва момент, когато това сътрудничество в шпионирането е малко. Необходима е нова стъпка направо към създаването на нова система за сигурност и отбрана (включително надмощие над всички останали). Това не е разширение на НАТО. Това е коренно по-различна организация: изявено глобална и не на последно място „чистокръвна“ англосаксонска. Достатъчно е да погледнем на картата на света: Атлантическият и Тихият океан са „вътрешно море“ за новата структура, а подобна съдба очаква и Индийския океан. Защото тези „Пет“ изобщо не мислят да минат без много-много други съюзници, на първо място най-големият (по жители) опонент на Китай: Индия. Тя и без това много дължи на Великобритания. Няма липса и на други кандидати. Между тях Япония и Южна Корея, и голяма част от бившите социалистически страни от Източна Европа.

Каква е истинската същност на този нов Свещен съюз? Антикомунизъм и анти-Китай. Оправянето на нещата с „немирниците“ (Северна Корея, Куба, Венецуела, Иран и т. н.) са подробности. Справянето с надигащата се и разпространяваща се теокрация също не е първостепенен проблем. Антикомунизъм и анти-Китай – това са алфата и омегата на проекта на Петте.

Какво обещава това на света и по-специално на Европа и съвсем между другото: политически коректен ли е този проект?

От този проект светът не може да очаква нищо хубаво, а неимоверно засилване на напрежението. В същото време за Европа това е подходящ исторически момент да осъзнае своя културен и политически идентитет, да осъзнае своя европейски суверенитет и да замени пробилия се атлантизъм с една собствена европейска система за сигурност.

А колкото за коректността на проекта: оценката му зависи от ценностната система и основните принципи на оценяващия. Движението на Света в Промяна счита, че този проект не е нито коректен, нито прагматичен, нито обещаващ нещо положително, напротив, той е и политически, и морално некоректен, опасен и исторически обречен.

За щастие има алтернативни пътища за решаването на големите геополитически и други проблеми на човечеството и има – макар и не многобройни – здрави сили, които да помогнат да намерим тези пътища и да тръгнем по тях.

* * *

 

Честита нова учебна година

 

Честита нова учебна година, деца на майка България!

Радостен първи учебен ден! И спорни дни до началото на следващата учебна година!

Така дорде сме живи!

Защото всички сме ученици, от рождение, до края на житейния ни път.

С огромен дълг идваме на този свят: с дълг към нашите родители, към нашите предшественици, които са ни оставили неизмерно богатство, към майката Родина, към самите нас. Изплащането на този дълг започва с учение. Как иначе ще работим, творим, браним?

Как иначе ще се научим, що е истинското щастие?

 

 

* * *

 

Гладна кокошка просо гласува

 

Импотентното, ала хиперактивно 46-то Народно събрание (НС) след предизборното наддаване при съставянето на разходната страна на бюджетната ревизия беше принудено да се почеше по главата: „Ама то няма толкоз пари бе, скъпи колеги…“

Не им трябваше много за да се сетят: ще решат приходите да станат повече. Що не? Туй не струва нищо…

Моля, забележете! В този си устрем плаващото мнозинство прояви изключителна въздържаност. Гласува едно мъничко увеличение на приходите със един скромен половин милиард. Какво би могло да му попречи да ги увеличи с кръгъл един милиард? Или с два… Или с три… И т. н. и т. н. Образованието им ли? Или възпитанието им? А може би моралът им…

В скоби: каква е логиката на един нормален бюджет в една нормална държава? Толкова приходи трябва, толкова разходи можеш да направиш. А ние тук сега на какво можем да разчитаме (може да се каже, по традиция): толкова приходи можеш да се опиташ да събереш, толкова разходи спокойно реализирай!

Важното което е: принципите, които би трябвало да спазва добрия управител (парламент и правителство) на един добър, трудолюбив и разумен народ.

Движението на света в промяна винаги е застъпвало принципа: държавата да харчи (малко) по-малко от произведеното. Едно дава истинска гаранция за това: приходната част на бюджета да не се гласува произволно, а да се вземе факта от предишната година. С други думи: приходите на предната година да са покритието и едновременно границата на разходите на следващата година. Който престъпи тази граница, да плаща от своя джоб, ако не може – затвор.

Държавата никога не бива да допуска дефицит, а да е горда ако може да осигури един разумен суфицит.

„Суверенните“ дългове са предателство, приватизация на данъчния монопол в интерес на капитала.

* * *