Тези дни (началото на септември
2021) научаваме за споразумението между САЩ, Великобритания и Австралия за
осигуряване на ядрени подводници на Австралия.
На новината Пекин веднага и твърде остро реагира, а
Франция, като търговски особено чувствително ощърбена, отзова посланиците си
във Вашингтон и Канбера. Започват да се чуват загрижени мнения и от Брюксел.
За какво става дума? Отдавна е известно, че между
„петте“ англосаксонски страни: САЩр Канада, Велисобритания, Австралия и Нова
Зеландия съществува много тясно и „много тайно“ сътрудничество в разузнаването,
фокусиращо върху общото и тотално подслушване на света. Естествено такова
сътрудничество не може да работи без пълна политическа и идеологическа
хармония. А тя е дадена и има изключително стабилни основи, които никакви
позволени от демокрацията местни авантюри не биха могли да разклатят.
Но ето, идва момент, когато това сътрудничество в
шпионирането е малко. Необходима е нова стъпка направо към създаването на нова
система за сигурност и отбрана (включително надмощие над всички останали). Това
не е разширение на НАТО. Това е коренно по-различна организация: изявено
глобална и не на последно място „чистокръвна“ англосаксонска. Достатъчно е да
погледнем на картата на света: Атлантическият и Тихият океан са „вътрешно море“
за новата структура, а подобна съдба очаква и Индийския океан. Защото тези
„Пет“ изобщо не мислят да минат без много-много други съюзници, на първо място
най-големият (по жители) опонент на Китай: Индия. Тя и без това много дължи на
Великобритания. Няма липса и на други кандидати. Между тях Япония и Южна Корея,
и голяма част от бившите социалистически страни от Източна Европа.
Каква е истинската същност на този нов Свещен съюз?
Антикомунизъм и анти-Китай. Оправянето на нещата с „немирниците“ (Северна
Корея, Куба, Венецуела, Иран и т. н.) са подробности. Справянето с надигащата
се и разпространяваща се теокрация също не е първостепенен проблем.
Антикомунизъм и анти-Китай – това са алфата и омегата на проекта на Петте.
Какво обещава това на света и по-специално на Европа и
съвсем между другото: политически коректен ли е този проект?
От този проект светът не може да очаква нищо хубаво, а
неимоверно засилване на напрежението. В същото време за Европа това е подходящ
исторически момент да осъзнае своя културен и политически идентитет, да осъзнае
своя европейски суверенитет и да замени пробилия се атлантизъм с една собствена
европейска система за сигурност.
А колкото за коректността на проекта: оценката му
зависи от ценностната система и основните принципи на оценяващия. Движението на
Света в Промяна счита, че този проект не е нито коректен, нито прагматичен,
нито обещаващ нещо положително, напротив, той е и политически, и морално
некоректен, опасен и исторически обречен.
За щастие има алтернативни пътища за решаването на големите геополитически и други проблеми на човечеството и има – макар и не многобройни – здрави сили, които да помогнат да намерим тези пътища и да тръгнем по тях.
* * *
Няма коментари:
Публикуване на коментар