Два призрака бродят в свободния
свят, призракът на либералната и призракът на консервативната демокрация.
Борбата им е гигантска и безпощадна, докато основният им девиз е един и същ:
демокрацията. И още нещо общо: див антикомунизъм.
Но може ли да има демокрация, тоест народовластие, при
което социалистическите идеали да бъдат отричани и преследвани?
Разумният честен човек не може да отговори друго,
освен че социалистическите идеали са идеалите на народа: отговорност,
справедливост, солидарност. Тази проста истина се фалшифицира от
консервативната и либералната демокрация, тъй като нито една от тях не е
движение на народа.
Историческата борба за освобождението на човека от
оковите на робството и експлоатацията винаги е била тежко изпитание. След много
утопични планове, работническото движение се ангажира с програма, провъзгласена
за научна, следствието на която доведе до партийна диктатура, наречена
пролетарска диктатура, а не до истинско народовластие, до една истинска народна
демокрация. Така от историческа гледна точка голяма част от социалистическия
експеримент се е провали, оставяйки смесено, все още необработено наследство. В
същото време продължават няколко социалистически опита, а рядко започват или се
опитват да започнат нови (в САЩ например), но и тук се сблъскваме и с смущаващо
разнопосочни резултати.
Докато Китай, най-голямата сила на бъдещето, пази
своята социалистическа система, би било нелепо да се говори за исторически крах
на социализма, но разпадането на Съветския съюз и съюзническия му лагер е
категорично предупреждение за човечеството, че все още е далеч неговото спасение.
А който междувременно се радва на падането на Руската революция, чисто и просто
се радва на провала на човечеството.
Днес всеки разумен честен човек има една задача: да
открие причините за неуспеха на социалистическите опити досега, да посочи
правилния път към Ханаан, който никога не е бил обещаван на народите, но им се дължи.
По-точно и с по-малко патос: задача за всички ни е да бъдем част от тази
духовна революция и неин воин. В крайна сметка не трябва да е задължение на
всеки да сам да открие причините на историческите ни проблеми и търсения път.
Но върховно морално задължение на всеки е да участва в тази духовна революция с
разум и сърце.
Важно е да се знае, че големият обрат е близо, тъй
като ключови елементи вече са казани. Основният недостатък в „научната“
програма на социализма също може да бъде ясно очертан. Трагично е това
наследство, оставено от Маркс, пряката последица от което е обществената собственост
върху средствата за производство. Тази цел се е родила с благочестивото желание
да спасим човешкия труд от капиталистическото отчуждение, като всъщност го
запечатва. Защото в крайна сметка именно в марксисткия държавен социализъм работникът
не може да придобие собствени средства за производство, а не в капитализма.
Ключът към цялото погрешно марксистко учение е абсурдната теория за добавената
стойност, според която добавената стойност се създава единствено от труда, е негов
резултат и негова заслуга. Ако това беше така, щеше да бъде неразбираема всяка
стопанска загуба или фалит, още по-малко печалбата на една фабрика – каквито скоро
ще видим, използваща изключително роботи. Този марксистки възглед е също
толкова погрешен, колкото и позицията на капитала: „печалбата е мой резултат,
моя заслуга, и чисто и просто си е моя и точка“.
Истината е, че резултатът на предприятието е
постижение, което се дължи в различна степен на вложения жив труд (работници),
мъртвия труд (капитал), управление (ръководители), знание (инженери,
професионалисти, консултанти), иновациите (изобретатели),
социално-икономически-правно-политически околна среда, потребители, случайностите
от всякакъв характер. Този факт е от първостепенно значение и в същото време
насочващо: печалбата трябва да бъде разпределена справедливо.
Направени са две важни стъпки към по-справедливо
разпределение на печалбата: от една страна, управлението и от време на време
знанията и иновациите вече се примират от печалбата, а и държавата си взема
своя скромен пай, което е все пак трансформиране в обществен доход на няколко
процента от печалбата. Само дето са толкова много работниците – цял един народ...
Истинският проблем не е, че работят много работници.
Истинският проблем е, че те, истинския народ, не са в състояние да разпознаят и
отстояват достатъчно своите интереси, а се люшкат ту насам консерваторите, ту
натам съм либералите, подлъгани от празни обещания, а междувременно бедните стават
още по-бедни, богатите още по-богати.
Защо е така? Защо хората все още са толкова
безпомощни, манипулирани и експлоатирани? Това е положението на народа сега. Консерватори
и либерали могат да се сбият за ключа на държавната хазна, но въпреки това те
са решителни съюзници в една обща задача: да не допуснат народът да има собствена
политическа власт. Само това липсва, покрай либералната и консервативната
демокрация, на сцената да излезе и народна демокрация.
За щастие на консервативната и либералната демокрация,
все още никой не е измислил формулата за народната демокрация. Това все още е
тайната на историята. Междувременно по всичко изглежда, че ако не разкрием тази
крайна тайна, цялата наша горчива история на човечеството може наистина да
завърши най-неблагодарно.
Променящо се световно движение
* * *
Няма коментари:
Публикуване на коментар