Животът ни тече в една огромна пирамида-лабиринт
от сгрешени пътища. Едни се чувстват в трагична безизходица, други без колебания
следват своя избор.
„Аз направих своя цивилизационен избор“ – казва един протестиращ
младеж на тв-репортера. Сигурно нещо подобно са чувствали онези африкански
младежи, които за няколко стъклени топчета са се качвали на корабите за
Америка.
Не може да се отрича, че западна Европа и Северна
Америка натрупаха
за последните триста години огромна цивилизационна преднина, но с това има два съдбоносни проблема.
Първо тази преднина беше натрупана на гърба на цялото човечество, от заблудените африкански младежи до
ливърпулските пролетарии.
Милиарди жестоко, често до смърт експлоатирани същества по целия свят.
Другият проблем е, че това така неморално плячкосано
предимство не
води към вечно мечтаното и единствено достойно за човека мирен свят на реда,
свободата и справедливостта, а към някакъв безумен Дисниленд и то точно над входа на ада.
Накъде? Да чакаме един нов спасител да дойде и да ни покаже посоката? Или да почнем да мислим?
Ти готов ли си да мислиш?
* * *
