Годишно увеличение на пенсиите – как?

 

Отново е наред въпросът с колко и по какви принципи да бъдат увеличени трагично ниските пенсии в България.

Сега се борят главно две предложения: според едното ниските пенсии трябва да се увеличат с по-голям, според другото всички пенсии трябва де се увеличат с един и същ единен процент.

Първото предложение е напълно разбираемо, защото подобрява позициите на тези, които живеят дълбоко под прага на бедността. В същото време тази корекция трябва да се гледа като спешна актуална задача от социална гледна точка, а не като принципен елемент на една нормална система за поддържането на пенсиите в една нормална страна.

Макар и да сме още далеч от статута на нормална страна, положителна стъпка би било да въведем един друг 0 принципен и постоянен – елемент в ежегодната корекция на пенсиите.

Движението на Света в промяна предлага пенсиите на най-възрастните пенсионери, примерно на тези, които са навършили 75 години, да бъдат увеличаване с по-голям процент, пропорционална на възрастта им. Разумна мярка може да бъде 10% увеличение на процента за всяка година над определената ввъзраст. Т. е. ако общото увеличение е 8%, един 76 годишен пенсионер да получи увеличение от 8,8%, а този на 85 години – 16%!

Има едно тъжно обстоятелство: броят на лицата, които биха били облагодетелствани от такава мярка е толкова малък, че би било срамно да се страхуваме за положението на държавния бюджет.

С този елемент в годишната корекция на пенсиите две неща постигаме (макар и в скромна мярка): признаваме, че животът не един възрастен човек става от година на година по-труден, от друга страна това е минимална компенсация за акумулиращите се от все по-дълъг период несправедливости, които са вечен и неизбежен спътник на хората.

* * *

Отворено писмо

 

До българската общественост

Скъпи сънародници!

Навлизаме в една невиждана криза, без да го осъзнаваме ясно, но от ден на ден по-болезнено го усещаме.

И това се отразява на всичко, може би най-зрелищно на политическото положение в страната.

Ключов въпрос стана задачата за конституционно реформа.

Трябва безспорно да си признаем, че сега няма шанс политическите сили да стигнат до съгласие за една конституционна реформа, а и до следващите редовни избори няма достатъчно време за една полезна и плодотворна дискусия по тази тема.

И все пак, заплахата е толкова голяма, че подобна дискусия не бива да се отлага.

Но кому е нужна нова безцелна и безбрежна дискусия. В спорове и свади сме затънали до гуша?

Смея да предлагам такава дискусия, защото мога да предложа материал за големи решения по големи въпроси.

А истинските въпроси, които трябва смислено да обсъдим, са големи, кардинални, съдбоносни. Затова те могат да се наричат конституционни, без да формализираме практическите задачи. Което може да бъде решено без конституционна реформа, нека бъде решено със закон.

Важното е да направим крачка напред, а самата конституционно реформа не е самоцел.

Повтарям: проблемите ни са фундаментални, съдбоносни:

- мир в страната и в света,

- справедливост,

- сигурност,

- здраве, знания, култура за всички

- демокрация.

По принципите в най-общ израз сравнително лесно се намира съгласие, макар че религиозният и политически фанатизъм, национализмът, омразата и подобни фантоми на миналото и тук рушат, що могат.

Най-трудното е да намерим конкретен път за решаването на проблемите. Всеки прави декларации за повече демокрация справедливост, прозрачност, върховенство на правото, срещу корупцията, но освен декларации и нови декларации не чуваме нищо.

Трябва да отворим изворите на обществената иновация. Сто революции ни трябват, но за тях трябват не лозунги, а конкретни и реални решения.

Текстът на изработения от мет проект на конституция за една модерна държава е един скромен пример, как би трябвало да работи обществената иновация.

Скъпи съграждани!

Призовавам ви да измислим заедно една по-хубава България.

Нека първият срок на това общо мислене да е до следните избори.

На тях може да се постигне един скромен напредък, но борбата ще трае десетилетия – ако ни се усмихне щастието и най-лошият сценарий ни се размине.

Избор нямаме.

Вярвай в бъдещето, вярвай в човека и се бори!

 

Тодор Симеонов

 

* * *