Гладна кокошка просо гласува

 

Импотентното, ала хиперактивно 46-то Народно събрание (НС) след предизборното наддаване при съставянето на разходната страна на бюджетната ревизия беше принудено да се почеше по главата: „Ама то няма толкоз пари бе, скъпи колеги…“

Не им трябваше много за да се сетят: ще решат приходите да станат повече. Що не? Туй не струва нищо…

Моля, забележете! В този си устрем плаващото мнозинство прояви изключителна въздържаност. Гласува едно мъничко увеличение на приходите със един скромен половин милиард. Какво би могло да му попречи да ги увеличи с кръгъл един милиард? Или с два… Или с три… И т. н. и т. н. Образованието им ли? Или възпитанието им? А може би моралът им…

В скоби: каква е логиката на един нормален бюджет в една нормална държава? Толкова приходи трябва, толкова разходи можеш да направиш. А ние тук сега на какво можем да разчитаме (може да се каже, по традиция): толкова приходи можеш да се опиташ да събереш, толкова разходи спокойно реализирай!

Важното което е: принципите, които би трябвало да спазва добрия управител (парламент и правителство) на един добър, трудолюбив и разумен народ.

Движението на света в промяна винаги е застъпвало принципа: държавата да харчи (малко) по-малко от произведеното. Едно дава истинска гаранция за това: приходната част на бюджета да не се гласува произволно, а да се вземе факта от предишната година. С други думи: приходите на предната година да са покритието и едновременно границата на разходите на следващата година. Който престъпи тази граница, да плаща от своя джоб, ако не може – затвор.

Държавата никога не бива да допуска дефицит, а да е горда ако може да осигури един разумен суфицит.

„Суверенните“ дългове са предателство, приватизация на данъчния монопол в интерес на капитала.

* * *

 

Решаващо разделение

 

Едно от най-големите постижения на свободния човешки – с основание претендиращ за световен – дух беше откритата борба за разделяне на държавата и църквата. Дълга и тежка битка, която през последните 2-3 века на много места по света постигна сериозни успехи. За съжаление, в последствие много от тези успехи бяха загубени, опорочени или изпразнени от съдържание, препарирани на формални принципи.

Ала тази регресия, връщане в миналото е друга тема. Важното е, че и днес всеки образован и нормален човек без всякакво колебание признава важността на принципа разделение на държава и църква.

И ето, че се появява Движението на Света в промяна и не само че най-твърда изисква пълното и категорично разделение на държава и църква, но прокламира необходимостта от разделението на държава и нация, в соето вижда единствената възможна гаравция за свободата и равенството на нациите в съвременния свят.

И ако това не е достатъчно за неспокойния човешки дух, Движението декларира необходимостта от разделяне на държава и политика. Напълно основателно: политиката с всички свои необходими идеологии има прекалено общо с религията, за да не бъде третирана по подобен начин като църквите. Безспорно, по същество разликата между религия и политика е фундаментална. Религията има митологични основи, докато (истинската) политика е чисто и просто сродна с науката. И все пак, по ред причини мястото на политиката е в политическите ателиета, Градини и Академии, а не в офисите на държавната власт.

Твърде вероятно тези учения на Движението са много за мнозина, но са все по-малко за самото Движение.

Непрекъснатият анализ на проблемите на обществото вече съвсем ясно показват абсолютната необходимост от още една разделение!

Обществото има жизнена нужда от разделение на държава и богатство.

Първо: какво означава това? Това означава богатите хора (и техните организации)  да се държат на почетно разстояние от държавата.

Второ: как трябва да се прави това? Честният и откровен отговор на Движението днес, юли 2021: не знаем. Но Движението е сигурно, че мъдростта на обществото твърде скоро ще започне успешно да изработва необходимите средства и механизми. И самото Движение ще работи най-активно за да даде своя принос в тази борба.

Трето: защо е необходимо това разделение? По ред причини. Вижда се как богатството променя съзнанието на богатите. Което е по-важно: общественото благополучие може се постига единствено чрез хармонизирането на всички интереси. Но хармонизиране не може да бъде постигнато, ако едни участници (една класа) има прекомерна тежест. Напразно народът по брой е 99%. Най-богатият 1% разполага с повече сила от него. Търсенето на една трайна обществена хармония изисква отдалечаването на богатството от държавата. И накрая: ника не е за пренебрегване всеобщото предимство от това, че богатите хора ще бъдат оставени спокойно да се занимават по-нататъшното си забогатяване, а не да се товарят с държавни проблеми.

Важно е да сме всички наясно: хубаво нещо са възхвалите на демокрация, върховенство на правото, борба с корупция, прозрачност и т. н. и т. н. Ключът на жизнено необходимия поврат в работата на обществото е посочен!

Разделение на държава и богатство!

* * *