Оръжията за убийство и разрушение
е най-големият позор на съвременния свят. Тези оръжия вече не само заплаха за
мира, а и за самото съществуване на цивилизацията ни.
Но тези оръжия компрометират, отравят обществото дори
и тогава, когато опаковани надлежно не правят нищо, само почиват в складове или
дискретно пътуват по света. Търговията с оръжия е една от най-старите професии
и безспорно най-изгодна. И днес търговията с оръжие е привилегия на един кръг
от лица и организации, далеч от необходимия обществен контрол. Благодарение на
това картелът на търговците на оръжие монополизират невероятна финансова и
политическа мощ и историческият опит го доказва ясно, „е този картел използва
целия финансов и политически потенциал за свои користни цели: още повече
неконтролирана финансова и политическа мощ.
Положението е абсурдно и за обществото е въпрос на
жимот и смърт намирането на решение на това скандално, трагично и неприемливо
положение.
А има възможност здравите сили на обществото, силите на
доброто да постигнат един голям начален успех: това е забраната на търговията с
оръжие. В рамките на една пазарна икономика, към която се хранят такива големи
надежди прави приемливо производството на оръжия да бъде частна стопанска
дейност. Да бъде (до време). Но частната търговия с оръжия е абсурдна мисъл, престъпна
практика. Единствено приемливо правило може да бъде: производителите на оръжия да
продават оръжията единствено и пряко на легални въоръжени организации.
За нормално мислещ човек тук всякакви допълнителни
обяснения и доводи са излишни, но може да помогне разбирането на тежестта и
значението на въпроса, ако мислим за сегашния скандал във връзка с масивната
търговия на боеприпаси, която България извършва към „търговци“, фарисейски
вдигайки рамене за по-нататъшната съдба на доставките. Разбира се, българските
боеприпаси и тогава могат да стигнат другаде, ако ги продадем на полската армия,
но това има съвсем друг, обществен и политически характер, а не остава плячка
на неконтролирани користни сили.
Този проблем трябва да бъде колкото се може по-скоро
решен радикално на световно ниво, но нищо не ни пречи да измием поне позора на тази
двулична политика с едно национално решение: никакво оръжие на търговци“
* * *
