НАРОД
Един народ – потънал в кал,
останал сам, без грам надежда.
Един народ – търпял провал,
от срам главата си привежда.
И тъй зачака той промяна,
но ей така си – просто чака
да оздравее всяка рана
и светъл лъч да блесне в мрака.
Но промяната сама
никога не идва, зная,
който чака – все в тъма
лута се далеч от рая!
С труд промяната се прави,
с труд менят се криви нрави!
Раммадан Л. К.
България има нужда от всичко,
което можем да си представим: от мир в света и в страната, от здраве и добро
здравеопазване, от възможност за работа и благоденствие, от образование, наука,
култура, от обществена и политическа сила, мъдрост, стабилност, спокойствие…
Но най-голяма нужда България, народът на България има
нужда от чист свеж въздух в духовната си сфера.
Какво може да донесе този пролетен полъх? Едно ново
разбиране на минало и настояще, нови виждания и цели за бъдещето. Един нов
светоглед, основан на обновена наука, обновена култура, обновена идеология,
обновена вяра.
Крайъгълните камъни на техните основи вече са положени
от Движението на света в промяна и неговите послания.
Ако влезе в пространството на България този нов чист
въздух, ще отпочне едно чудо, едно истинско обновление и спасение. Но знай: и в
най-добрия случай работата ще бъде огромна. Има ли потенциал българският народ
за нея?
Има!
Народът на Орфей, на Черноризец Храбър, на Богомил, на
Левски, на Ботев, на Благоев, на Дънов, народ, който знае и боготвори
създателите на писмото му, който химн направи от песента „Върви, народе
възродени, към светли бъднини върви, с книжовността, таз сила нова, съдбините си ти поднови! Върви към мощната
Просвета! В световните борби върви, от длъжност неизменно воден! Напред!
Науката е слънце, което във душите грей!“
– такъв народ има потенциал за всичко.
България не е най-бедната държава. Не е
най-корумпираната. България не е колония на чужди сили. Българският народ има
дълбоки и живи корени, затова е силен. Българският народ е трудолюбив, разумен,
добър, гостоприемен, честен, горд.
Но е изпаднал в беда. Подлъган в задънени улици на
историята, изнудван, лъган и унижаван.
Имайте обаче вяра: ако този народ вдъхне от свежия и
чист въздух, той ще се изправи. И ще вземе съдбата си в собствените си ръце.
Сега това трябва да ни е най-важната цел! С градене
отдолу, от села и паланки, от малки и големи гладове.
Нямаме нужда от шумни протести. Намери двама-трима
нормални съмишленици и създай своя революционен комитет, където може да започнете
работа по вашата собствена революция – в себе си и около себе си. Автономен
революционен комитет, който не приема опекунство от никой, но търси съдействие
със всеки. Не чакай, а действай. Не се оплаквай, не се тюхкай, не вини никой, а
размишлявай и действай.
Движението на света в промяна е на твоя страна, за
теб, рамо до рамо. Никога няма да иска да командва. И теб те съветва за това:
не позволявай на никой да ти командва какво да знаеш, какво да искаш, какво да
правиш.
Един авторитет признавай: науката! Цени и обогатявай
културата. Учи се! И вярвай в човека!
* * *
Едно от най-големите постижения
на свободния човешки – с основание претендиращ за световен – дух беше откритата
борба за разделяне на държавата и църквата. Дълга и тежка битка, която през
последните 2-3 века на много места по света постигна сериозни успехи. За
съжаление, в последствие много от тези успехи бяха загубени, опорочени или
изпразнени от съдържание, препарирани на формални принципи.
Ала тази регресия, връщане в миналото е друга тема.
Важното е, че и днес всеки образован и нормален човек без всякакво колебание
признава важността на принципа разделение на държава и църква.
И ето, че се появява Движението на Света в промяна и
не само че най-твърда изисква пълното и категорично разделение на държава и
църква, но прокламира необходимостта от разделението на държава и нация, в
соето вижда единствената възможна гаравция за свободата и равенството на
нациите в съвременния свят.
И ако това не е достатъчно за неспокойния човешки дух,
Движението декларира необходимостта от разделяне на държава и политика. Напълно
основателно: политиката с всички свои необходими идеологии има прекалено общо с
религията, за да не бъде третирана по подобен начин като църквите. Безспорно,
по същество разликата между религия и политика е фундаментална. Религията има
митологични основи, докато (истинската) политика е чисто и просто сродна с
науката. И все пак, по ред причини мястото на политиката е в политическите
ателиета, Градини и Академии, а не в офисите на държавната власт.
Твърде вероятно тези учения на Движението са много за
мнозина, но са все по-малко за самото Движение.
Непрекъснатият анализ на проблемите на обществото вече
съвсем ясно показват абсолютната необходимост от още една разделение!
Обществото има жизнена нужда от разделение на държава
и богатство.
Първо: какво означава това? Това означава богатите
хора (и техните организации) да се
държат на почетно разстояние от държавата.
Второ: как трябва да се прави това? Честният и
откровен отговор на Движението днес, юли 2021: не знаем. Но Движението е
сигурно, че мъдростта на обществото твърде скоро ще започне успешно да
изработва необходимите средства и механизми. И самото Движение ще работи
най-активно за да даде своя принос в тази борба.
Трето: защо е необходимо това разделение? По ред
причини. Вижда се как богатството променя съзнанието на богатите. Което е
по-важно: общественото благополучие може се постига единствено чрез
хармонизирането на всички интереси. Но хармонизиране не може да бъде
постигнато, ако едни участници (една класа) има прекомерна тежест. Напразно
народът по брой е 99%. Най-богатият 1% разполага с повече сила от него.
Търсенето на една трайна обществена хармония изисква отдалечаването на
богатството от държавата. И накрая: ника не е за пренебрегване всеобщото
предимство от това, че богатите хора ще бъдат оставени спокойно да се занимават
по-нататъшното си забогатяване, а не да се товарят с държавни проблеми.
Важно е да сме всички наясно: хубаво нещо са
възхвалите на демокрация, върховенство на правото, борба с корупция,
прозрачност и т. н. и т. н. Ключът на жизнено необходимия поврат в работата на
обществото е посочен!
Разделение на държава и богатство!
* * *
Два призрака бродят в свободния
свят, призракът на либералната и призракът на консервативната демокрация.
Борбата им е гигантска и безпощадна, докато основният им девиз е един и същ:
демокрацията. И още нещо общо: див антикомунизъм.
Но може ли да има демокрация, тоест народовластие, при
което социалистическите идеали да бъдат отричани и преследвани?
Разумният честен човек не може да отговори друго,
освен че социалистическите идеали са идеалите на народа: отговорност,
справедливост, солидарност. Тази проста истина се фалшифицира от
консервативната и либералната демокрация, тъй като нито една от тях не е
движение на народа.
Историческата борба за освобождението на човека от
оковите на робството и експлоатацията винаги е била тежко изпитание. След много
утопични планове, работническото движение се ангажира с програма, провъзгласена
за научна, следствието на която доведе до партийна диктатура, наречена
пролетарска диктатура, а не до истинско народовластие, до една истинска народна
демокрация. Така от историческа гледна точка голяма част от социалистическия
експеримент се е провали, оставяйки смесено, все още необработено наследство. В
същото време продължават няколко социалистически опита, а рядко започват или се
опитват да започнат нови (в САЩ например), но и тук се сблъскваме и с смущаващо
разнопосочни резултати.
Докато Китай, най-голямата сила на бъдещето, пази
своята социалистическа система, би било нелепо да се говори за исторически крах
на социализма, но разпадането на Съветския съюз и съюзническия му лагер е
категорично предупреждение за човечеството, че все още е далеч неговото спасение.
А който междувременно се радва на падането на Руската революция, чисто и просто
се радва на провала на човечеството.
Днес всеки разумен честен човек има една задача: да
открие причините за неуспеха на социалистическите опити досега, да посочи
правилния път към Ханаан, който никога не е бил обещаван на народите, но им се дължи.
По-точно и с по-малко патос: задача за всички ни е да бъдем част от тази
духовна революция и неин воин. В крайна сметка не трябва да е задължение на
всеки да сам да открие причините на историческите ни проблеми и търсения път.
Но върховно морално задължение на всеки е да участва в тази духовна революция с
разум и сърце.
Важно е да се знае, че големият обрат е близо, тъй
като ключови елементи вече са казани. Основният недостатък в „научната“
програма на социализма също може да бъде ясно очертан. Трагично е това
наследство, оставено от Маркс, пряката последица от което е обществената собственост
върху средствата за производство. Тази цел се е родила с благочестивото желание
да спасим човешкия труд от капиталистическото отчуждение, като всъщност го
запечатва. Защото в крайна сметка именно в марксисткия държавен социализъм работникът
не може да придобие собствени средства за производство, а не в капитализма.
Ключът към цялото погрешно марксистко учение е абсурдната теория за добавената
стойност, според която добавената стойност се създава единствено от труда, е негов
резултат и негова заслуга. Ако това беше така, щеше да бъде неразбираема всяка
стопанска загуба или фалит, още по-малко печалбата на една фабрика – каквито скоро
ще видим, използваща изключително роботи. Този марксистки възглед е също
толкова погрешен, колкото и позицията на капитала: „печалбата е мой резултат,
моя заслуга, и чисто и просто си е моя и точка“.
Истината е, че резултатът на предприятието е
постижение, което се дължи в различна степен на вложения жив труд (работници),
мъртвия труд (капитал), управление (ръководители), знание (инженери,
професионалисти, консултанти), иновациите (изобретатели),
социално-икономически-правно-политически околна среда, потребители, случайностите
от всякакъв характер. Този факт е от първостепенно значение и в същото време
насочващо: печалбата трябва да бъде разпределена справедливо.
Направени са две важни стъпки към по-справедливо
разпределение на печалбата: от една страна, управлението и от време на време
знанията и иновациите вече се примират от печалбата, а и държавата си взема
своя скромен пай, което е все пак трансформиране в обществен доход на няколко
процента от печалбата. Само дето са толкова много работниците – цял един народ...
Истинският проблем не е, че работят много работници.
Истинският проблем е, че те, истинския народ, не са в състояние да разпознаят и
отстояват достатъчно своите интереси, а се люшкат ту насам консерваторите, ту
натам съм либералите, подлъгани от празни обещания, а междувременно бедните стават
още по-бедни, богатите още по-богати.
Защо е така? Защо хората все още са толкова
безпомощни, манипулирани и експлоатирани? Това е положението на народа сега. Консерватори
и либерали могат да се сбият за ключа на държавната хазна, но въпреки това те
са решителни съюзници в една обща задача: да не допуснат народът да има собствена
политическа власт. Само това липсва, покрай либералната и консервативната
демокрация, на сцената да излезе и народна демокрация.
За щастие на консервативната и либералната демокрация,
все още никой не е измислил формулата за народната демокрация. Това все още е
тайната на историята. Междувременно по всичко изглежда, че ако не разкрием тази
крайна тайна, цялата наша горчива история на човечеството може наистина да
завърши най-неблагодарно.
Променящо се световно движение
* * *
