Мир! Сега и завинаги!

 

78 години след прословутата реч на Чърчил във Фултън – символично, почти в същия студен мартенски ден – полският премиер Доналд Туск се обърна към хората от бивша Европа с още една реч: „Времето на щастливото спокойствие свърши. Следвоенната епоха приключи. Живеем в нови времена, предвоенна епоха“.

Не е зъл този, който споделя новината за една ужасна ситуация. Зъл е онзи, който се става за идеолог на ужасната ситуация.

От нас зависи времето, в което живеем. Нека не позволим нашата епоха  парализа в очакване война, а епоха на борбата за мир.

Кой може да твърди, че Имануел Кант е бил глупав идеалист, планиращ вечен мир?

Не е нито глупост, нито идеализъм днес, в един по-интелигентен и по-богат свят да планираме още по-сериозно желания за нас и децата ни, естествения за човека на бъдещето вечен мир.

Но сега, през 2024 г., това не е вдъхновяваща философска задача, а спешно политическо и обществено предизвикателство на живот и смърт.

Затова:

 

Призив

Хора!

На борба за мир!

Сега, веднага, и докато каузата на мира надделее в целия свят!

Нека не се задоволяваме с един официален ден на мира в годината и с един Великденски марш за мир.

Нека всяка неделя бъде ден на борбата за мир, с милиони мирни маршове във всяко населено място.

Намерете и създайте местни инициативи!

Включете колкото се може повече честни хора в борбата за мир!

Намерете и създайте символи на мира!

Между другото, за символът на борбата за мир добре би могла да служи латинската буква P (Pax, т.е. мир)!

* * *

През последните векове мотото на националноосвободителното движения беше „Patria o muerte!“ („Родина или смърт“).

Днес човечеството е принудено да избере: „Paz o muerte!“, което означава Мир или смърт!

движение на Света в промяна

 

* * *

Изход за света

 

Според Движението на Света в Промяна е трагичен пропуск от страна на света, че не е намерил изход от руско-украинския въоръжен конфликт веднага в първите му дни.

Няма съмнение, че този исторически пропуск сега обрича два братски народа на дълга война, а света на тежки кризи и угрози.

Междувременно всичко се прави, само реален изход не се търси. Напротив, най-важните участници задълбочават конфликта на местно и глобално ниво, провокират се и се изнудват взаимно, престъпно рискувайки истинска ядрена световна война. А едновременно с това враждуващите лагери засилват манипулацията на хората, засилват омразата, която трови всичко.

Може да се чака чудо, като например „смяна на режима“ в едната или от другата страна, която може да реши локалния конфликт, но не и глобалния, прехода от еднополюсен свят към многополюсен. Затова е абсолютно необходимо да се открие нов световен конгрес, подобен на Виенския конгрес през 1814 г. и конференцията в Дъмбартън Оукс през 1944 г., с подобни цели: реформиране на ООН, забрана на ядрените оръжия и в дългосрочен план отварянето на път към създаване на световно правителство.

Това ще бъде огромна и трудна задача, която със сигурност може да бъде изпълнена само в няколко кръга от преговори. Отговорните мислители и учени са длъжни да осигурят интелектуалната подготовка на това историческо начинание. То разбираемо би изисквало и едновременно улеснило приключването на украинския конфликт.

 

* * *

 

Изход от украинската криза

 

Следващата пътна карта предлага мир и сигурност за развитие на Европа.

 

Ден първи: Прекратяване на огъня в Украйна и премахване на всички санкции срещу засегнатите страни.

Ден втори: Създаване на пет работни комисии по следните теми.

- подготовка за присъединяването на Русия, Украйна и Беларус към ЕС,

- Реформа на ЕС,

- Европейската система за сигурност,

- Намаляване и контрол на въоръженията в Европа,

- Трансатлантическо партньорство.

Ден 30: Русия започва изтеглянето на войските си от Украйна, а НАТО изтеглянето на войските си от страните от източния си фланг; тегленията трябва да бъдат завършени в рамките на 30 дни.

До една година: сключване на първо споразумение за намаляване и контрол на оръжията.

До 3 години: първото споразумение за реформа на ЕС.

До 5 години: Русия, Украйна и Беларус се присъединяват към ЕС.

До 6 години: споразумение за обща отбрана на ЕС.

До 8 години: Споразумение за трансатлантическо партньорство

До 10 години: второ споразумение за намаляване и контрол на оръжията.

До 15 години: изтеглянето на американските войски и американските ядрените оръжия от Европа.

 

 

* * *

 

Глобален геополитически поврат

  

Тези дни (началото на септември 2021) научаваме за споразумението между САЩ, Великобритания и Австралия за осигуряване на ядрени подводници на Австралия.

На новината Пекин веднага и твърде остро реагира, а Франция, като търговски особено чувствително ощърбена, отзова посланиците си във Вашингтон и Канбера. Започват да се чуват загрижени мнения и от Брюксел.

За какво става дума? Отдавна е известно, че между „петте“ англосаксонски страни: САЩр Канада, Велисобритания, Австралия и Нова Зеландия съществува много тясно и „много тайно“ сътрудничество в разузнаването, фокусиращо върху общото и тотално подслушване на света. Естествено такова сътрудничество не може да работи без пълна политическа и идеологическа хармония. А тя е дадена и има изключително стабилни основи, които никакви позволени от демокрацията местни авантюри не биха могли да разклатят.

Но ето, идва момент, когато това сътрудничество в шпионирането е малко. Необходима е нова стъпка направо към създаването на нова система за сигурност и отбрана (включително надмощие над всички останали). Това не е разширение на НАТО. Това е коренно по-различна организация: изявено глобална и не на последно място „чистокръвна“ англосаксонска. Достатъчно е да погледнем на картата на света: Атлантическият и Тихият океан са „вътрешно море“ за новата структура, а подобна съдба очаква и Индийския океан. Защото тези „Пет“ изобщо не мислят да минат без много-много други съюзници, на първо място най-големият (по жители) опонент на Китай: Индия. Тя и без това много дължи на Великобритания. Няма липса и на други кандидати. Между тях Япония и Южна Корея, и голяма част от бившите социалистически страни от Източна Европа.

Каква е истинската същност на този нов Свещен съюз? Антикомунизъм и анти-Китай. Оправянето на нещата с „немирниците“ (Северна Корея, Куба, Венецуела, Иран и т. н.) са подробности. Справянето с надигащата се и разпространяваща се теокрация също не е първостепенен проблем. Антикомунизъм и анти-Китай – това са алфата и омегата на проекта на Петте.

Какво обещава това на света и по-специално на Европа и съвсем между другото: политически коректен ли е този проект?

От този проект светът не може да очаква нищо хубаво, а неимоверно засилване на напрежението. В същото време за Европа това е подходящ исторически момент да осъзнае своя културен и политически идентитет, да осъзнае своя европейски суверенитет и да замени пробилия се атлантизъм с една собствена европейска система за сигурност.

А колкото за коректността на проекта: оценката му зависи от ценностната система и основните принципи на оценяващия. Движението на Света в Промяна счита, че този проект не е нито коректен, нито прагматичен, нито обещаващ нещо положително, напротив, той е и политически, и морално некоректен, опасен и исторически обречен.

За щастие има алтернативни пътища за решаването на големите геополитически и други проблеми на човечеството и има – макар и не многобройни – здрави сили, които да помогнат да намерим тези пътища и да тръгнем по тях.

* * *