Да станеш врата

 

Движението на Света в Промяна (ДСП) е духовно движение с история и със стабилни основи.

„Първо те игнорират, после ти се присмиват, после се борят срещу теб и после ти побеждаваш.” – сподели житейния си опит борецът за нова Индия Махатма Ганди. Всички малки и големи духовни движения, така и ДСП минава по подобен път.

Важното е да сме винаги готови за служба, да сме готови да се превърнем във врата към едно по-добро бъдеще.

ДСП е готово. Народът на многострадална България е свободен да реши: ще отвори тази врата, която му предлага ДСП.

На изборите на 14 ноември гласувайте за кандидатите, поддържани от ДСП, а ако при вас няма такъв кандидат, не гласувайте!

Целта е кандидатите, поддържани от ДСП да съставят правителство и да изработят една нова конституция.

И още нещо много важно: кого ще поддържа ДСП в най-голяма степен от теб зависи.

Следи съобщенията ни, мисли, действай!

ДСП няма какво да губи, няма какво да печели.

Народе, ти имаш какво да губиш, има какво да спечелиш.

* * *

 

Решаващо разделение

 

Едно от най-големите постижения на свободния човешки – с основание претендиращ за световен – дух беше откритата борба за разделяне на държавата и църквата. Дълга и тежка битка, която през последните 2-3 века на много места по света постигна сериозни успехи. За съжаление, в последствие много от тези успехи бяха загубени, опорочени или изпразнени от съдържание, препарирани на формални принципи.

Ала тази регресия, връщане в миналото е друга тема. Важното е, че и днес всеки образован и нормален човек без всякакво колебание признава важността на принципа разделение на държава и църква.

И ето, че се появява Движението на Света в промяна и не само че най-твърда изисква пълното и категорично разделение на държава и църква, но прокламира необходимостта от разделението на държава и нация, в соето вижда единствената възможна гаравция за свободата и равенството на нациите в съвременния свят.

И ако това не е достатъчно за неспокойния човешки дух, Движението декларира необходимостта от разделяне на държава и политика. Напълно основателно: политиката с всички свои необходими идеологии има прекалено общо с религията, за да не бъде третирана по подобен начин като църквите. Безспорно, по същество разликата между религия и политика е фундаментална. Религията има митологични основи, докато (истинската) политика е чисто и просто сродна с науката. И все пак, по ред причини мястото на политиката е в политическите ателиета, Градини и Академии, а не в офисите на държавната власт.

Твърде вероятно тези учения на Движението са много за мнозина, но са все по-малко за самото Движение.

Непрекъснатият анализ на проблемите на обществото вече съвсем ясно показват абсолютната необходимост от още една разделение!

Обществото има жизнена нужда от разделение на държава и богатство.

Първо: какво означава това? Това означава богатите хора (и техните организации)  да се държат на почетно разстояние от държавата.

Второ: как трябва да се прави това? Честният и откровен отговор на Движението днес, юли 2021: не знаем. Но Движението е сигурно, че мъдростта на обществото твърде скоро ще започне успешно да изработва необходимите средства и механизми. И самото Движение ще работи най-активно за да даде своя принос в тази борба.

Трето: защо е необходимо това разделение? По ред причини. Вижда се как богатството променя съзнанието на богатите. Което е по-важно: общественото благополучие може се постига единствено чрез хармонизирането на всички интереси. Но хармонизиране не може да бъде постигнато, ако едни участници (една класа) има прекомерна тежест. Напразно народът по брой е 99%. Най-богатият 1% разполага с повече сила от него. Търсенето на една трайна обществена хармония изисква отдалечаването на богатството от държавата. И накрая: ника не е за пренебрегване всеобщото предимство от това, че богатите хора ще бъдат оставени спокойно да се занимават по-нататъшното си забогатяване, а не да се товарят с държавни проблеми.

Важно е да сме всички наясно: хубаво нещо са възхвалите на демокрация, върховенство на правото, борба с корупция, прозрачност и т. н. и т. н. Ключът на жизнено необходимия поврат в работата на обществото е посочен!

Разделение на държава и богатство!

* * *

Промени света!

 

Движението на Света в промяна и Клуб Аврам Гачев обявяват

 

Първи национален литературен конкурс

Промени света!

На конкурса може да се яви всеки, навършил 13 години, независимо от гражданство и местоживеене със собствено писмено произведение на български по темата на конкурса.

За произведението жанрови ограничения няма. То може да бъде есе, разказ, поема, анализ, проект, концепция и т. н. Очакваме то да изрази по-най удачен начин какъв свят иска да види участникът, какви пътища водят до желания от него свят и какво е готов лично той да направи за успеха на мечтите си. Обемът на произведението не може да бъде повече от хиляда думи. То трябва да бъде изпратено в електронно писмо (строго без прикачени файлове), което съдържа името и кратко представяне на участника (до сто думи).

Такса за участие в конкурса няма.

Произведенията, представляващи обществен интерес или художествена стойност ще бъдат публикувани в сборник Промени света 2021.

Краен срок за участие в конкурса: 31 октомври 2021.

Адрес на конкурса:

promeni.sveta@valtozovilag.hu

 

Махатма Ганди: Ти бъди промяната, която искаш да видиш на Земята! 

* * *

 

Пакт за демократичен поврат

 

България е в критично положение, а изгледите за близкото й бъдеще са още по-обезпокояващи. Реална е опасността от истинска национална катастрофа. В сегашния сложен и глобализиран свят може да разчитаме  на една повече или по-малко дискретна намеса от страна на Европейския Съюз и НАТО за да избегнем пълния хаос и упадък, но и това безспорно би било една своеобразна форма на национална катастрофа.

Единственият изход от задънената улица, единственото национално спасение би било един Пакт за Демократичен Поврат и неговото успешно прилагане.

Съществената част на Пакта трябва да съдържа договорка за реформирането на политическата система, главно в две решаващи точки.

Първо въвеждането на прякото избиране на министър-председателя. Това ще предотвратява за вбъдъще две фатални, катастрофални неща: неспособността парламента да избере министър-председател и – чрез ограничаването на възможността за преизбиране – изключването на безкрайното управление на една личност.

Втората точка на реформата е промяната на концепцията за Народно събрание и механизмът на неговото избиране. Освобождаването на парламента от правото и задължението да избера министър-председател е само първа крачка към превръщането му в истински и ефикасен изразител на народната воля. Цел трябва да бъде народните представители да са суверенни и подготвени лица от типа народен трибун и това трябва да намери израз в ред закони. Избирането им най-целесъобразно би трябвало да става по една нова плуралистична мажоритарна система: в един избирателен окръг да се смятат избрани двамата кандидати получили най-много (и достатъчно) гласове.

В интерес на демократичния и стабилен характер на политическата ни система би било целесъобразно изборите да се провеждат винаги в определен ден (например в последната неделя на октомври).

Другата част на Пакта би трябвало да урежда преходните разпоредби, необходими за осъществяването на политическата реформа. Необходимо би била договореност новото Народно събрание да избере за министър-председател специалист, предложен от партията с най-много представители, който да е задължен да състави правителство от специалисти, предложени пропорционално от партиите в парламента.

Ако Народното събрание до определен срок (най-приемливо:  една година) не успее да приеме пакета от закони, необходими за реализирането на договорената реформа, референдум трябва да избере от двата или трите най-поддържани проекта за такъв пакет.

Призоваваме всички отговорни за съдбата на страната ни граждани да гласуват само за такива кандидати, които поддържат приемането на Пакта, а ако няма таки, да бойкотират избора на 11 юли.

 

* * *

За корпоративния данък

 

Вчера (5 юни 2021) всички медии – една от друга по-погрешно – разтръбиха „историческото“ решение на финансовите министри на Г-7 за „въвеждането“ на „глобален“ данък от 15% върху печалбата на стопанските организации („корпорациите“).

Да оставим настрана десетките вестникарски грешки и глупости, и да погледнем по-отблизо същността на намерението.

На пръв поглед някой може да помисли, че става дума за по0голяма справедливост, за насочване на финансови ресурси (постъпленията от данъците) натам, където трябва. Както казал поетично британският финансов министър: правите пари на правите корпорации да идат на правите места. Точно тук е въпросът: дали правите пари ще идат на правите места.

За съжаление съвсем очевидно е, че тук и дума не става за истинска справедливост, а чисто и просто страните от Г-7 (т. е. в общи линии най-богатите държави на този несправедлив свят) в студената сянка на невъобразимите им суверенни дългове не искат (не могат?) повече галантно да се отказват от онези огромни суми, които „правите“ корпорации „спестяват“ в разни данъчни райове.

Тъй че всъщност нещата седят така: ако се сбъднат мечтите на 7-те финансови министри, най-богатите ще станат още по-богати.

А бедните?

Движението на Света в промяна (ДСП) от години се застъпва за една наистина справедлива система за корпоративен данък. Нейната същност не е глобалното фиксиране на процента (той вероятно трябва да бъде изчисляван по определени стопански показатели), а в принципа, че общият (глобалният) резултат на всяка международна фирма трябва да бъде разпределян между засегнатите държави според броя на работниците на дадената фирма в различните държави.

Да вземем един пример с една фиктивна американска фирма Супергигант. За нея работят хиляда души в САЩ, сто души в Ирландия и 20 хиляди в Китай. Сега фирмата има един милиард резултат, разпределен – неслучайно – така:

- американски филиал: 80 милиона

- ирландски филиал: 900 милиона,

- китайски филиал: 20 милиона.

Може да се прецени, колко данъчни приходи имат засегнатите страни и колко е „спестеният“ данък.

Какво ще се промени, ко и в трите страни корпоративният данък е еднакъв? Вероятно Супергигант ще ликвидера ирландския си филиал и 98% от печалбата му ще бъде „реализирана“ в Америка.

Какво ще се получи, ако се приеме предложението на ДСП? Тогава ще е напълно безразлично Супергигант къде алокира печалбата си, Китай ще получи 95% от корпоративния данък. Не малка разлика. Чисто и просто една малка победа на справедливостта.

Тази концепция не е родена за да облагодетелства Китай – а всички страни, където освен финансисти, политици и адвокати има и работници.

 

* * *

 

Отворено писмо

 

До българската общественост

Скъпи сънародници!

Навлизаме в една невиждана криза, без да го осъзнаваме ясно, но от ден на ден по-болезнено го усещаме.

И това се отразява на всичко, може би най-зрелищно на политическото положение в страната.

Ключов въпрос стана задачата за конституционно реформа.

Трябва безспорно да си признаем, че сега няма шанс политическите сили да стигнат до съгласие за една конституционна реформа, а и до следващите редовни избори няма достатъчно време за една полезна и плодотворна дискусия по тази тема.

И все пак, заплахата е толкова голяма, че подобна дискусия не бива да се отлага.

Но кому е нужна нова безцелна и безбрежна дискусия. В спорове и свади сме затънали до гуша?

Смея да предлагам такава дискусия, защото мога да предложа материал за големи решения по големи въпроси.

А истинските въпроси, които трябва смислено да обсъдим, са големи, кардинални, съдбоносни. Затова те могат да се наричат конституционни, без да формализираме практическите задачи. Което може да бъде решено без конституционна реформа, нека бъде решено със закон.

Важното е да направим крачка напред, а самата конституционно реформа не е самоцел.

Повтарям: проблемите ни са фундаментални, съдбоносни:

- мир в страната и в света,

- справедливост,

- сигурност,

- здраве, знания, култура за всички

- демокрация.

По принципите в най-общ израз сравнително лесно се намира съгласие, макар че религиозният и политически фанатизъм, национализмът, омразата и подобни фантоми на миналото и тук рушат, що могат.

Най-трудното е да намерим конкретен път за решаването на проблемите. Всеки прави декларации за повече демокрация справедливост, прозрачност, върховенство на правото, срещу корупцията, но освен декларации и нови декларации не чуваме нищо.

Трябва да отворим изворите на обществената иновация. Сто революции ни трябват, но за тях трябват не лозунги, а конкретни и реални решения.

Текстът на изработения от мет проект на конституция за една модерна държава е един скромен пример, как би трябвало да работи обществената иновация.

Скъпи съграждани!

Призовавам ви да измислим заедно една по-хубава България.

Нека първият срок на това общо мислене да е до следните избори.

На тях може да се постигне един скромен напредък, но борбата ще трае десетилетия – ако ни се усмихне щастието и най-лошият сценарий ни се размине.

Избор нямаме.

Вярвай в бъдещето, вярвай в човека и се бори!

 

Тодор Симеонов

 

* * *