До българската
общественост
Скъпи сънародници!
Навлизаме в една невиждана криза,
без да го осъзнаваме ясно, но от ден на ден по-болезнено го усещаме.
И това се отразява на всичко, може би най-зрелищно на
политическото положение в страната.
Ключов въпрос стана задачата за конституционно
реформа.
Трябва безспорно да си признаем, че сега няма шанс
политическите сили да стигнат до съгласие за една конституционна реформа, а и до
следващите редовни избори няма достатъчно време за една полезна и плодотворна
дискусия по тази тема.
И все пак, заплахата е толкова голяма, че подобна
дискусия не бива да се отлага.
Но кому е нужна нова безцелна и безбрежна дискусия. В
спорове и свади сме затънали до гуша?
Смея да предлагам такава дискусия, защото мога да
предложа материал за големи решения по големи въпроси.
А истинските въпроси, които трябва смислено да обсъдим,
са големи, кардинални, съдбоносни. Затова те могат да се наричат
конституционни, без да формализираме практическите задачи. Което може да бъде
решено без конституционна реформа, нека бъде решено със закон.
Важното е да направим крачка напред, а самата
конституционно реформа не е самоцел.
Повтарям: проблемите ни са фундаментални, съдбоносни:
- мир в страната и в света,
- справедливост,
- сигурност,
- здраве, знания, култура за всички
- демокрация.
По принципите в най-общ израз сравнително лесно се
намира съгласие, макар че религиозният и политически фанатизъм, национализмът, омразата
и подобни фантоми на миналото и тук рушат, що могат.
Най-трудното е да намерим конкретен път за решаването
на проблемите. Всеки прави декларации за повече демокрация справедливост,
прозрачност, върховенство на правото, срещу корупцията, но освен декларации и
нови декларации не чуваме нищо.
Трябва да отворим изворите на обществената иновация.
Сто революции ни трябват, но за тях трябват не лозунги, а конкретни и реални
решения.
Текстът на изработения от мет проект на конституция за
една модерна държава е един скромен пример, как би трябвало да работи
обществената иновация.
Скъпи съграждани!
Призовавам ви да измислим заедно една по-хубава
България.
Нека първият срок на това общо мислене да е до
следните избори.
На тях може да се постигне един скромен напредък, но
борбата ще трае десетилетия – ако ни се усмихне щастието и най-лошият сценарий
ни се размине.
Избор нямаме.
Вярвай в бъдещето, вярвай в човека и се бори!
Тодор Симеонов
* * *
