19 юни 2021

Проблемът Северна Ирландия

 

Учудващо голям и сложен проблем стана за „голямата“ политика проблема на границите на Северна Ирландия след Брекзит.

А истинският проблем е полуколониалното положение на Северна Ирландия, независимо от Брекзит. За един здравомислящ човек, това положение е абсурдно, неприемливо, но кой знае как и защо днес в цяла свободна и демократична Европа, и в резултат на това на практика по целия свят приемат това положение за „даденост“, без нищо скандално.

А много лесно би било да се разбере същността на проблема с един пример: какво би било – особено за свободния свят и преди всичко за Южна Корея, ако Китай „приеме в лоното си“ Северна Корея?

В Северна и в „Южна“ Ирландия живеят ирландци. Някои (не е трудно да се идентифицират кои) направиха така, че няколко хиляди ирландци от един цвят да не могат да понасят ирландците от дргия цвят, и обратно. Два пъти по няколко хиляди фанатици, екстремисти. Традициите обаче наистина са силно и трайно явление. Единство не се постига насила. Може би наистина за всички ще е по-добре Северна и Южна Ирландия да си запази своите традиции, своите различия. Но защо не под един общ – федерален – покрив?

Да живее Ирландската федерация, с два, Северен е Южен кантон. Но все пак: един народ, един – общ – покрив. Британия би трябвало най-после да се освободи от имперските си колониалистически рефлекси и сама да покаже изход на Северна Ирландия и не да се вкопчва в една територия, която не е нейна.

Европа също трябва да се събуди и да погледне „политически коректно“ на нетърпимото сегашно положение. Политически коректното й отношение много би тежало във везните.

 



* * *

12 юни 2021

Пакт за демократичен поврат

 

България е в критично положение, а изгледите за близкото й бъдеще са още по-обезпокояващи. Реална е опасността от истинска национална катастрофа. В сегашния сложен и глобализиран свят може да разчитаме  на една повече или по-малко дискретна намеса от страна на Европейския Съюз и НАТО за да избегнем пълния хаос и упадък, но и това безспорно би било една своеобразна форма на национална катастрофа.

Единственият изход от задънената улица, единственото национално спасение би било един Пакт за Демократичен Поврат и неговото успешно прилагане.

Съществената част на Пакта трябва да съдържа договорка за реформирането на политическата система, главно в две решаващи точки.

Първо въвеждането на прякото избиране на министър-председателя. Това ще предотвратява за вбъдъще две фатални, катастрофални неща: неспособността парламента да избере министър-председател и – чрез ограничаването на възможността за преизбиране – изключването на безкрайното управление на една личност.

Втората точка на реформата е промяната на концепцията за Народно събрание и механизмът на неговото избиране. Освобождаването на парламента от правото и задължението да избера министър-председател е само първа крачка към превръщането му в истински и ефикасен изразител на народната воля. Цел трябва да бъде народните представители да са суверенни и подготвени лица от типа народен трибун и това трябва да намери израз в ред закони. Избирането им най-целесъобразно би трябвало да става по една нова плуралистична мажоритарна система: в един избирателен окръг да се смятат избрани двамата кандидати получили най-много (и достатъчно) гласове.

В интерес на демократичния и стабилен характер на политическата ни система би било целесъобразно изборите да се провеждат винаги в определен ден (например в последната неделя на октомври).

Другата част на Пакта би трябвало да урежда преходните разпоредби, необходими за осъществяването на политическата реформа. Необходимо би била договореност новото Народно събрание да избере за министър-председател специалист, предложен от партията с най-много представители, който да е задължен да състави правителство от специалисти, предложени пропорционално от партиите в парламента.

Ако Народното събрание до определен срок (най-приемливо:  една година) не успее да приеме пакета от закони, необходими за реализирането на договорената реформа, референдум трябва да избере от двата или трите най-поддържани проекта за такъв пакет.

Призоваваме всички отговорни за съдбата на страната ни граждани да гласуват само за такива кандидати, които поддържат приемането на Пакта, а ако няма таки, да бойкотират избора на 11 юли.

 



* * *

06 юни 2021

За корпоративния данък

 

Вчера (5 юни 2021) всички медии – една от друга по-погрешно – разтръбиха „историческото“ решение на финансовите министри на Г-7 за „въвеждането“ на „глобален“ данък от 15% върху печалбата на стопанските организации („корпорациите“).

Да оставим настрана десетките вестникарски грешки и глупости, и да погледнем по-отблизо същността на намерението.

На пръв поглед някой може да помисли, че става дума за по0голяма справедливост, за насочване на финансови ресурси (постъпленията от данъците) натам, където трябва. Както казал поетично британският финансов министър: правите пари на правите корпорации да идат на правите места. Точно тук е въпросът: дали правите пари ще идат на правите места.

За съжаление съвсем очевидно е, че тук и дума не става за истинска справедливост, а чисто и просто страните от Г-7 (т. е. в общи линии най-богатите държави на този несправедлив свят) в студената сянка на невъобразимите им суверенни дългове не искат (не могат?) повече галантно да се отказват от онези огромни суми, които „правите“ корпорации „спестяват“ в разни данъчни райове.

Тъй че всъщност нещата седят така: ако се сбъднат мечтите на 7-те финансови министри, най-богатите ще станат още по-богати.

А бедните?

Движението на Света в промяна (ДСП) от години се застъпва за една наистина справедлива система за корпоративен данък. Нейната същност не е глобалното фиксиране на процента (той вероятно трябва да бъде изчисляван по определени стопански показатели), а в принципа, че общият (глобалният) резултат на всяка международна фирма трябва да бъде разпределян между засегнатите държави според броя на работниците на дадената фирма в различните държави.

Да вземем един пример с една фиктивна американска фирма Супергигант. За нея работят хиляда души в САЩ, сто души в Ирландия и 20 хиляди в Китай. Сега фирмата има един милиард резултат, разпределен – неслучайно – така:

- американски филиал: 80 милиона

- ирландски филиал: 900 милиона,

- китайски филиал: 20 милиона.

Може да се прецени, колко данъчни приходи имат засегнатите страни и колко е „спестеният“ данък.

Какво ще се промени, ко и в трите страни корпоративният данък е еднакъв? Вероятно Супергигант ще ликвидера ирландския си филиал и 98% от печалбата му ще бъде „реализирана“ в Америка.

Какво ще се получи, ако се приеме предложението на ДСП? Тогава ще е напълно безразлично Супергигант къде алокира печалбата си, Китай ще получи 95% от корпоративния данък. Не малка разлика. Чисто и просто една малка победа на справедливостта.

Тази концепция не е родена за да облагодетелства Китай – а всички страни, където освен финансисти, политици и адвокати има и работници.

 



* * *