За корпоративния данък

 

Вчера (5 юни 2021) всички медии – една от друга по-погрешно – разтръбиха „историческото“ решение на финансовите министри на Г-7 за „въвеждането“ на „глобален“ данък от 15% върху печалбата на стопанските организации („корпорациите“).

Да оставим настрана десетките вестникарски грешки и глупости, и да погледнем по-отблизо същността на намерението.

На пръв поглед някой може да помисли, че става дума за по0голяма справедливост, за насочване на финансови ресурси (постъпленията от данъците) натам, където трябва. Както казал поетично британският финансов министър: правите пари на правите корпорации да идат на правите места. Точно тук е въпросът: дали правите пари ще идат на правите места.

За съжаление съвсем очевидно е, че тук и дума не става за истинска справедливост, а чисто и просто страните от Г-7 (т. е. в общи линии най-богатите държави на този несправедлив свят) в студената сянка на невъобразимите им суверенни дългове не искат (не могат?) повече галантно да се отказват от онези огромни суми, които „правите“ корпорации „спестяват“ в разни данъчни райове.

Тъй че всъщност нещата седят така: ако се сбъднат мечтите на 7-те финансови министри, най-богатите ще станат още по-богати.

А бедните?

Движението на Света в промяна (ДСП) от години се застъпва за една наистина справедлива система за корпоративен данък. Нейната същност не е глобалното фиксиране на процента (той вероятно трябва да бъде изчисляван по определени стопански показатели), а в принципа, че общият (глобалният) резултат на всяка международна фирма трябва да бъде разпределян между засегнатите държави според броя на работниците на дадената фирма в различните държави.

Да вземем един пример с една фиктивна американска фирма Супергигант. За нея работят хиляда души в САЩ, сто души в Ирландия и 20 хиляди в Китай. Сега фирмата има един милиард резултат, разпределен – неслучайно – така:

- американски филиал: 80 милиона

- ирландски филиал: 900 милиона,

- китайски филиал: 20 милиона.

Може да се прецени, колко данъчни приходи имат засегнатите страни и колко е „спестеният“ данък.

Какво ще се промени, ко и в трите страни корпоративният данък е еднакъв? Вероятно Супергигант ще ликвидера ирландския си филиал и 98% от печалбата му ще бъде „реализирана“ в Америка.

Какво ще се получи, ако се приеме предложението на ДСП? Тогава ще е напълно безразлично Супергигант къде алокира печалбата си, Китай ще получи 95% от корпоративния данък. Не малка разлика. Чисто и просто една малка победа на справедливостта.

Тази концепция не е родена за да облагодетелства Китай – а всички страни, където освен финансисти, политици и адвокати има и работници.

 

* * *