Манифест на събуждането 2

 

Какво следва от положението на света за България?

Сегашното място на България в голяма степен е определено от нейното влизане в Европейския Съюз (ЕС) и в НАТО. Както обикновено в историята на малките и средните държави такива важни решения не се вземат свободно, в интерес на страната. България беше интегрирана в ЕС и НАТО от геополитически и икономически цели. Това в никакъв случай не означава, че сме лишени напълно от суверенитет, че сме се превърнали в колония, неспособна да работи за своя интерес. Такава пораженска позиция е чисто и просто предателство на страната и народа.

Проблемите ни са огромни и от най-различен характер, идващи от вън и от вътре. Въпреки това има възможност да се борим за интересите на страната и народа – а щом има такава възможност, борбата е и морално задължение.

Както обикновено – и не случайно – чуваме критики, обвинения, протести, анализи от всички посоки, обикновено крещящи и пълни с явна омраза, но това са почти без изключение пристрастни и безплодни приказки, без реални решения. Обичайно е противната страна да се демонизира, при това в такава степен, че това на практика действа обезкуражаващо, парализиращо и най0важното: това не води до реални и положителни програми.

Едни смята, че ние сме безпомощни роби на чужди сили, други смята, че сме роби на нашите олигарси (както едно време на нашите чорбаджии), трети смятат, че сме роби (дебили) по рождение. Всичко това е чисто и просто глупост, която е можеби удобна на популистите от всякакъв вид и род, но това трябва да бъде отхвърлено и да се съсредоточим на големите задачи, които стоят пред нас.

А те са наистина колосални. Достатъчно е да изброим поименно най-важните области:

- здравеопазване (особено спешно)

- възпитание и образование

- работа за всички с достойно заплащане

- осигуряването на добра питейна вода за всички (особено спешно)

- преборване с бедността

- преборване с престъпността

- преборване с корупцията

- превръщането на страната ни в райска градина

- конституционно реформа (особено спешно)

- положително въздействие в международен план.

Движението на Света в Промяна едно със сигурност може да осигури: богат материал от предложения за решаването на проблемите на България. Опознай ги и ако искаш и можеш да предложиш по-добри решения, не се двоуми, не пилей времето си: направи своите предложения.

Едно не прави: да вдигнеш рамо и да подминеш програмата за действие и да продължиш безплодното надвикване!

 

 

* * *

За програмата на ДСП 1.

 

Движението на Света в Промяна (ДСП) е духовно движение, основано на разбирането на света и човешката цивилизация. Това разбиране е изложено в книгата Цивилизацията и служи за основа на дейността на движението. Но движението разполага и с обширна програма за действие във всички области на живота, на всички нива: световно       европейско, национално, индивидуално.

Движението, родено в края на 20-и век в Унгария има и дълбоки български корени, тъй като създателят му, Тодор Симеонов е роден и израснал във Варна, в семейство на възрожденци и прогресивни личност от няколко поколения.

Така това движение сега е шанс да се започне нещо ново, което изведе страната от задънената улица на промените от типа „не това искахме“. Но това вече не е чисто и просто една задънена улица, а блато, което може да погълне съдбата на страната ни.

Задачата е почти мисия невъзможна, но който милее за родината си, не може да се примери с такова пораженско отношение. Моралът ни, чувството ни за отговорност – включително към самите нас, трябва да ни накара да се събудим за решителни и разумни действия. А те в много отношения трябва да бъдат не само мирни, но и радикални, революционни.

Нищо не помага нито шушукането по кръчми, нито крещенето по улични протести. Трябва нещо друго: рационална критика, но най-вече рационална креативност: намиране на рационални решения труд, когато трябва, самоотвержена борба.

Много от това, което ДСП предлага може да изглежда странно или направо несъобразно с наследените стереотипи. Новите неща се приемат трудно – или изобщо не се приемат от хора със закостенели възгледи, дори ако те са между най0шумните критици на съществуващото. С това трябва да се съобразяваме, но грешка би било тук да се правят опортюнистични компромиси. Именно за това на движението са необходими хора с отворени сърца, с млад дух, морално мотивирани, верни и всеотдайни.

* * *