Чуй, свят!

 

Животът ни тече в една огромна пирамида-лабиринт от сгрешени пътища. Едни се чувстват в трагична безизходица, други без колебания следват своя избор.

„Аз направих своя цивилизационен избор“ – казва един протестиращ младеж на тв-репортера. Сигурно нещо подобно са чувствали онези африкански младежи, които за няколко стъклени топчета са се качвали на корабите за Америка.

Не може да се отрича, че западна Европа и Северна Америка натрупаха за последните триста години огромна цивилизационна преднина, но с това има два съдбоносни проблема.

Първо тази преднина беше натрупана на гърба на цялото човечество, от заблудените африкански младежи до ливърпулските пролетарии. Милиарди жестоко, често до смърт експлоатирани същества по целия свят.

Другият проблем е, че това така неморално плячкосано предимство не води към вечно мечтаното и единствено достойно за човека мирен свят на реда, свободата и справедливостта, а към някакъв безумен Дисниленд и то точно над входа на ада.

Накъде? Да чакаме един нов спасител да дойде и да ни покаже посоката? Или да почнем да мислим?

Ти готов ли си да мислиш?

 

* * *

 

Избори есен 2021 – с кого

От това кога и как много по-важно е с какъв избор ще се срещнат гражданите, за кого ще могат да гласуват. Това е големият номер на демокрацията. Напразно са свободни, демократични, равни, тайни, коректни, честни, прозрачни и г. н. изборите, щом предлаганият избор е резултат на скъпи, смътни, коварни, безскрупулни, асоциални, аморални антидемократични механизми.

Твърде е вероятно е и на новите извънредни избори същите досегашни партии да влязат в новото Народно събрание, с приблизително подобни резултати. Възможно е и по-значително разместване в резултат на непредвидимите реакции на „обикновените“ хора, които не са ангажирани привърженици на една партия и лесно се влияят от чутото и видяното по медиите, на улицата, особено на касите в магазина или в кръчмата.

Може ли нещо да промени нещата или само някакво чудо? Такова чудо би било ако някакъв политически земетръс разцепи партиите: от ГЕРБ да се отдели един умерен Нов Герб без ББ, от ИТН се отдели един нормален Нов Итн без СТ, от БСП излязат тесните (или широките) социалисти и т. н. Няма съмнение, че нормалните отломки на партиите биха могли да направят една нормална коалиция. Едно съмнение има само: че ще се яви вълшебник за да ни направи тази услуга.

Слаб лъч надежда е появата на една-две нови потентни партии, но реално това би било успешен проект единствено с стабилна чужда помощ (накрая изпипан от тукашната медия). За България това меко казано би било една мечешка услуга.

Друг – много, много – слаб лъч на надежда е хората в промяна да чуят гласа на Движението на Света в Промяна и да вземат инициативата в свои ръце.

Невероятни опции има в този поврат. Те непременно трябва да бъдат разгледани по-подробно.

 

* * *

Решаващо разделение

 

Едно от най-големите постижения на свободния човешки – с основание претендиращ за световен – дух беше откритата борба за разделяне на държавата и църквата. Дълга и тежка битка, която през последните 2-3 века на много места по света постигна сериозни успехи. За съжаление, в последствие много от тези успехи бяха загубени, опорочени или изпразнени от съдържание, препарирани на формални принципи.

Ала тази регресия, връщане в миналото е друга тема. Важното е, че и днес всеки образован и нормален човек без всякакво колебание признава важността на принципа разделение на държава и църква.

И ето, че се появява Движението на Света в промяна и не само че най-твърда изисква пълното и категорично разделение на държава и църква, но прокламира необходимостта от разделението на държава и нация, в соето вижда единствената възможна гаравция за свободата и равенството на нациите в съвременния свят.

И ако това не е достатъчно за неспокойния човешки дух, Движението декларира необходимостта от разделяне на държава и политика. Напълно основателно: политиката с всички свои необходими идеологии има прекалено общо с религията, за да не бъде третирана по подобен начин като църквите. Безспорно, по същество разликата между религия и политика е фундаментална. Религията има митологични основи, докато (истинската) политика е чисто и просто сродна с науката. И все пак, по ред причини мястото на политиката е в политическите ателиета, Градини и Академии, а не в офисите на държавната власт.

Твърде вероятно тези учения на Движението са много за мнозина, но са все по-малко за самото Движение.

Непрекъснатият анализ на проблемите на обществото вече съвсем ясно показват абсолютната необходимост от още една разделение!

Обществото има жизнена нужда от разделение на държава и богатство.

Първо: какво означава това? Това означава богатите хора (и техните организации)  да се държат на почетно разстояние от държавата.

Второ: как трябва да се прави това? Честният и откровен отговор на Движението днес, юли 2021: не знаем. Но Движението е сигурно, че мъдростта на обществото твърде скоро ще започне успешно да изработва необходимите средства и механизми. И самото Движение ще работи най-активно за да даде своя принос в тази борба.

Трето: защо е необходимо това разделение? По ред причини. Вижда се как богатството променя съзнанието на богатите. Което е по-важно: общественото благополучие може се постига единствено чрез хармонизирането на всички интереси. Но хармонизиране не може да бъде постигнато, ако едни участници (една класа) има прекомерна тежест. Напразно народът по брой е 99%. Най-богатият 1% разполага с повече сила от него. Търсенето на една трайна обществена хармония изисква отдалечаването на богатството от държавата. И накрая: ника не е за пренебрегване всеобщото предимство от това, че богатите хора ще бъдат оставени спокойно да се занимават по-нататъшното си забогатяване, а не да се товарят с държавни проблеми.

Важно е да сме всички наясно: хубаво нещо са възхвалите на демокрация, върховенство на правото, борба с корупция, прозрачност и т. н. и т. н. Ключът на жизнено необходимия поврат в работата на обществото е посочен!

Разделение на държава и богатство!

* * *

Проблемът Северна Ирландия

 

Учудващо голям и сложен проблем стана за „голямата“ политика проблема на границите на Северна Ирландия след Брекзит.

А истинският проблем е полуколониалното положение на Северна Ирландия, независимо от Брекзит. За един здравомислящ човек, това положение е абсурдно, неприемливо, но кой знае как и защо днес в цяла свободна и демократична Европа, и в резултат на това на практика по целия свят приемат това положение за „даденост“, без нищо скандално.

А много лесно би било да се разбере същността на проблема с един пример: какво би било – особено за свободния свят и преди всичко за Южна Корея, ако Китай „приеме в лоното си“ Северна Корея?

В Северна и в „Южна“ Ирландия живеят ирландци. Някои (не е трудно да се идентифицират кои) направиха така, че няколко хиляди ирландци от един цвят да не могат да понасят ирландците от дргия цвят, и обратно. Два пъти по няколко хиляди фанатици, екстремисти. Традициите обаче наистина са силно и трайно явление. Единство не се постига насила. Може би наистина за всички ще е по-добре Северна и Южна Ирландия да си запази своите традиции, своите различия. Но защо не под един общ – федерален – покрив?

Да живее Ирландската федерация, с два, Северен е Южен кантон. Но все пак: един народ, един – общ – покрив. Британия би трябвало най-после да се освободи от имперските си колониалистически рефлекси и сама да покаже изход на Северна Ирландия и не да се вкопчва в една територия, която не е нейна.

Европа също трябва да се събуди и да погледне „политически коректно“ на нетърпимото сегашно положение. Политически коректното й отношение много би тежало във везните.

 

* * *

Пакт за демократичен поврат

 

България е в критично положение, а изгледите за близкото й бъдеще са още по-обезпокояващи. Реална е опасността от истинска национална катастрофа. В сегашния сложен и глобализиран свят може да разчитаме  на една повече или по-малко дискретна намеса от страна на Европейския Съюз и НАТО за да избегнем пълния хаос и упадък, но и това безспорно би било една своеобразна форма на национална катастрофа.

Единственият изход от задънената улица, единственото национално спасение би било един Пакт за Демократичен Поврат и неговото успешно прилагане.

Съществената част на Пакта трябва да съдържа договорка за реформирането на политическата система, главно в две решаващи точки.

Първо въвеждането на прякото избиране на министър-председателя. Това ще предотвратява за вбъдъще две фатални, катастрофални неща: неспособността парламента да избере министър-председател и – чрез ограничаването на възможността за преизбиране – изключването на безкрайното управление на една личност.

Втората точка на реформата е промяната на концепцията за Народно събрание и механизмът на неговото избиране. Освобождаването на парламента от правото и задължението да избера министър-председател е само първа крачка към превръщането му в истински и ефикасен изразител на народната воля. Цел трябва да бъде народните представители да са суверенни и подготвени лица от типа народен трибун и това трябва да намери израз в ред закони. Избирането им най-целесъобразно би трябвало да става по една нова плуралистична мажоритарна система: в един избирателен окръг да се смятат избрани двамата кандидати получили най-много (и достатъчно) гласове.

В интерес на демократичния и стабилен характер на политическата ни система би било целесъобразно изборите да се провеждат винаги в определен ден (например в последната неделя на октомври).

Другата част на Пакта би трябвало да урежда преходните разпоредби, необходими за осъществяването на политическата реформа. Необходимо би била договореност новото Народно събрание да избере за министър-председател специалист, предложен от партията с най-много представители, който да е задължен да състави правителство от специалисти, предложени пропорционално от партиите в парламента.

Ако Народното събрание до определен срок (най-приемливо:  една година) не успее да приеме пакета от закони, необходими за реализирането на договорената реформа, референдум трябва да избере от двата или трите най-поддържани проекта за такъв пакет.

Призоваваме всички отговорни за съдбата на страната ни граждани да гласуват само за такива кандидати, които поддържат приемането на Пакта, а ако няма таки, да бойкотират избора на 11 юли.

 

* * *

Отворено писмо

 

До българската общественост

Скъпи сънародници!

Навлизаме в една невиждана криза, без да го осъзнаваме ясно, но от ден на ден по-болезнено го усещаме.

И това се отразява на всичко, може би най-зрелищно на политическото положение в страната.

Ключов въпрос стана задачата за конституционно реформа.

Трябва безспорно да си признаем, че сега няма шанс политическите сили да стигнат до съгласие за една конституционна реформа, а и до следващите редовни избори няма достатъчно време за една полезна и плодотворна дискусия по тази тема.

И все пак, заплахата е толкова голяма, че подобна дискусия не бива да се отлага.

Но кому е нужна нова безцелна и безбрежна дискусия. В спорове и свади сме затънали до гуша?

Смея да предлагам такава дискусия, защото мога да предложа материал за големи решения по големи въпроси.

А истинските въпроси, които трябва смислено да обсъдим, са големи, кардинални, съдбоносни. Затова те могат да се наричат конституционни, без да формализираме практическите задачи. Което може да бъде решено без конституционна реформа, нека бъде решено със закон.

Важното е да направим крачка напред, а самата конституционно реформа не е самоцел.

Повтарям: проблемите ни са фундаментални, съдбоносни:

- мир в страната и в света,

- справедливост,

- сигурност,

- здраве, знания, култура за всички

- демокрация.

По принципите в най-общ израз сравнително лесно се намира съгласие, макар че религиозният и политически фанатизъм, национализмът, омразата и подобни фантоми на миналото и тук рушат, що могат.

Най-трудното е да намерим конкретен път за решаването на проблемите. Всеки прави декларации за повече демокрация справедливост, прозрачност, върховенство на правото, срещу корупцията, но освен декларации и нови декларации не чуваме нищо.

Трябва да отворим изворите на обществената иновация. Сто революции ни трябват, но за тях трябват не лозунги, а конкретни и реални решения.

Текстът на изработения от мет проект на конституция за една модерна държава е един скромен пример, как би трябвало да работи обществената иновация.

Скъпи съграждани!

Призовавам ви да измислим заедно една по-хубава България.

Нека първият срок на това общо мислене да е до следните избори.

На тях може да се постигне един скромен напредък, но борбата ще трае десетилетия – ако ни се усмихне щастието и най-лошият сценарий ни се размине.

Избор нямаме.

Вярвай в бъдещето, вярвай в човека и се бори!

 

Тодор Симеонов

 

* * *