Учудващо голям и сложен проблем
стана за „голямата“ политика проблема на границите на Северна Ирландия след
Брекзит.
А истинският проблем е полуколониалното положение на
Северна Ирландия, независимо от Брекзит. За един здравомислящ човек, това
положение е абсурдно, неприемливо, но кой знае как и защо днес в цяла свободна
и демократична Европа, и в резултат на това на практика по целия свят приемат
това положение за „даденост“, без нищо скандално.
А много лесно би било да се разбере същността на
проблема с един пример: какво би било – особено за свободния свят и преди
всичко за Южна Корея, ако Китай „приеме в лоното си“ Северна Корея?
В Северна и в „Южна“ Ирландия живеят ирландци. Някои
(не е трудно да се идентифицират кои) направиха така, че няколко хиляди
ирландци от един цвят да не могат да понасят ирландците от дргия цвят, и
обратно. Два пъти по няколко хиляди фанатици, екстремисти. Традициите обаче
наистина са силно и трайно явление. Единство не се постига насила. Може би
наистина за всички ще е по-добре Северна и Южна Ирландия да си запази своите
традиции, своите различия. Но защо не под един общ – федерален – покрив?
Да живее Ирландската федерация, с два, Северен е Южен
кантон. Но все пак: един народ, един – общ – покрив. Британия би трябвало
най-после да се освободи от имперските си колониалистически рефлекси и сама да
покаже изход на Северна Ирландия и не да се вкопчва в една територия, която не
е нейна.
Европа също трябва да се събуди и да погледне
„политически коректно“ на нетърпимото сегашно положение. Политически коректното
й отношение много би тежало във везните.
* * *
Няма коментари:
Публикуване на коментар