Импотентното, ала хиперактивно
46-то Народно събрание (НС) след предизборното наддаване при съставянето на
разходната страна на бюджетната ревизия беше принудено да се почеше по главата:
„Ама то няма толкоз пари бе, скъпи колеги…“
Не им трябваше много за да се сетят: ще решат
приходите да станат повече. Що не? Туй не струва нищо…
Моля, забележете! В този си устрем плаващото
мнозинство прояви изключителна въздържаност. Гласува едно мъничко увеличение на
приходите със един скромен половин милиард. Какво би могло да му попречи да
ги увеличи с кръгъл един милиард? Или с два… Или с три… И т. н. и т. н.
Образованието им ли? Или възпитанието им? А може би моралът им…
В скоби: каква е логиката на един нормален бюджет в
една нормална държава? Толкова приходи трябва,
толкова разходи можеш да направиш. А ние тук сега на какво можем да разчитаме (може да се каже, по традиция): толкова
приходи можеш да се опиташ да събереш, толкова разходи спокойно реализирай!
Важното което е: принципите, които би трябвало да
спазва добрия управител (парламент и правителство) на един добър, трудолюбив и
разумен народ.
Движението на света в промяна винаги е застъпвало принципа: държавата да харчи (малко) по-малко от произведеното. Едно дава
истинска гаранция за това: приходната част на бюджета да не се гласува
произволно, а да се вземе факта от предишната година. С други думи: приходите
на предната година да са покритието и едновременно границата на разходите на
следващата година. Който престъпи тази граница, да плаща от своя джоб, ако не
може – затвор.
Държавата никога не бива да допуска дефицит, а да е
горда ако може да осигури един разумен суфицит.
„Суверенните“ дългове са предателство, приватизация на данъчния монопол в интерес на капитала.
* * *
Няма коментари:
Публикуване на коментар