07 януари 2022

Промени света – Омайница в бяло

   

Конкурс Промени света 2021

   

 

Румяна Вангелова

 

Омайница в бяло

През далечната 1989 година бях млада учителка и ме изпратиха на обучение, да наблюдавам открита практика в Детска градина „Моряче“ гр. Бургас. Когато пристигнах в двора на градината дърветата на площадките бяха току-що засадени и тънки като моливчета. С още 20 учители трябваше да наблюдаваме занятие по физическо в 4-та група при другарката Иванка Магриотова. Бях си подготвила тетрадка и химикал за записки, защото ни предупредиха, че детската градина е елитна и се провеждат интересни занимания с децата.

Групата се появи с бягане в колона по един, а най-отпред бягаше едно красиво момиче с мила усмивка. Бях като хипнотизирана още в началото от естествеността, с която учителката поздрави гостите, строи децата, обяви темата и ги мотивира за участие в игри и упражнения. Записах само името и с интерес наблюдавах начина на организация на занятието. Това което видях надмина и най-добрите ми очаквания за професионализъм и коренно промени отношението ми към професията учител. В института ни обучаваха, че учителят трябва да има много добра предварителна подготовка, да използва точна терминология и да дава кратки указания. Изисква се опит и голям професионализъм да се постигнат над 60% моторна плътност от времетраенето. Децата в продължение на цялото занятие не престанаха да се движат и играят. Още в подготвителната част забравих да водя записки и се наслаждавах на няколко неща, с които ме грабна Магриотова.

Първо, начина по който изглеждаше тя. От нея струеше красота, вкус, стил, благородство, култура, интелект, знание и професионализъм. Беше облечена стилно в бял анцуг, нов модел и кройка, който блестеше на места под ярките лъчи на слънцето. Тя изглеждаше като манекен, рекламираш спортна марка анцузи. В съчетание с красивата усмивка, блестящите умни очи, точния прецизен език, всички присъстващи е почувствахме като на друга планета. Не останаха незабелязани стройната, бразилска фигура и пусната й дълга до кръста черна коса.

Второ, лекотата и удоволствието, с които тя преминава заедно с децата през всички части на занятието. Като по учебник й се получиха нещата.

Трето, омаята, която струеше от нея. Срещала съм и друг път хора, които владеят до съвършенство майсторството на общуването. Тя не говореше, а чуруликаше. Думите й бяха разбираеми за всички - те въздействаха на деца и възрастни. Присъстващите бяхме впечатлени. Тогава разбрах, че за да проведе по този начин занятието учителят обича своята професия и тя му доставя удоволствие. За мен наблюдаваното бе съвършенството, към което започнах да се стремя през целия си професионален живот и промени отношението ми към себе си като учител.

 


* * *

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар