От падането на социализма в Европа
светът е в състояние на свободно падане. Западът, за да запази изработения си
нов модел на действие спешно се нуждаеше от нов достоен противник и за един
дълъг период намери такъв в лицето на отгледания от самия него тероризъм, но
вече разбира, че бъдещето му се решава в един исторически двубой с Китай. Сега
нече най-добре би било да се освободи от крастата на тероризма за да може да се
концетрира върху истинското си предизвикателство, но не само не успява да обезвреди
в достатъчна мярка тероризма, но едно след друго се явяват нови огромни
вътрешни и външни предизвикателства.
Външните предизвикателства са от една страна
геополитически: Русия, Иран, Северна Корея, разклащането на Латинска Америка,
Африка, Близкия изток и в известна степен самата Европа. От друга страна идват
заплахите на възраждащия се религиозен фанатизъм и милитизъм (дори и при такива
доскоро верни и послушни съюзници като Турция, Саудитска Арабия, Пакистан). И
ако всичко това не е достатъчно: тук са вече в дома ни енергийната криза, нападението
на вирусите, климатичните промени.
Не са по-малки вътрешните опасности, измежду които
най-зрелищно се показва новият национализъм (олицетворен в Америка от Тръмп),
но не бива да се подценяват реалните гангрени, които разяждат тялото на
западните общества: бедност, обезверяване, отчуждение, духовен упадък, дрога.
Картината изглежда ужасяваща, отчайваща: тотален крах,
безизходица.
Мнозина искат да вярват, че това е така, но това е
светът на мечтите – и при това не на най-хубавите и благородни мечти. Западът
има невероятен материален и духовен потенциал и най-вече той е действителност,
действителност, която в много отношения е определяща и ще си остане определяща
още дълго време.
Важното е да видим промените, които формираха и
продължават да формират тази богата и пълна със всякакви противоположности
действителност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар